Туризъм


 

 Парк "Лавров"

 

Паркът на името на ген.В.Н.Лавров се намира на 2км югозападно от с.Горни Дъбник и на 22км западно от гр.Плевен. Изграден е в периода 1950-1954г. на площ от 320 дка. Тринадесет паметника, издигнати през 1979г. от руското военно министерство, с участници от Освободителната война и близки на загиналите са били разпръснати южно и югозападно на с.Горни Дъбник.
Идеята да се направи парк край селото съществува отдавна. През 1912г Стоян Заимов в своето изложение „Какво има още да извърши Комитета”Цар Освободител” за да довърши и закръгли подетото от него дело пише:"…..На местността около гробниците да се издигне парк-паметник „Генерал Гурко”. През 1950г. ген.Иван Винаров (плевенчанин) по това време бил началник на Главно управление на пътищата, направил много за озеленяването на Плевен и неговите околности, дава идеята да се съберат всички паметници на част от бойното поле около паметниците да се създаде парк.
Автор на проекта и архитектурното оформяне на парка е арх.В.Тихолов. Работата по създаването на парка, в която доброволно са участвали много жители на селото, е ръководил лесовъдът Алексей Водопиянов.
В полето, където се намира парка, се е водил един от значимите боеве за освобождението на Плевен. Това поле, напоено с кръвта на стотици руски войници отдали своя живот за нашата свобода. Заедно с руските войници рамо до рамо загиват и 22-ма млади финландци, а десетки техни сънародници са ранени.

 

Язовир "Г. Дъбник"

 

 Язовирът е разположен на приток на река Вит непосредствено до главен път Е83, свързващ Луковит и Плевен. Прилежащите територии включват и непосредствено разположените заливни терени, заети от съобщества на водолюбиви едногодишни видове растения и масиви от тръстика /Phragmites australis/ и широколистен папур /Typha angustifolia/, земеделски земи, пасища, храсти, групи от дървета и малки горички. Разликите в характеристиките на водните басейни обуславят наличието на различни типове екологични ниши, обитание на голям брой водни и свързани с водата видове.

Площ: 11 900дка
Обем: до 130 000 000 куб.м. вода
Язовир Г.Дъбник има най-дългата земно-насипна дига от 2 200м, която в основата си е широка 300м.
Общата дължина на бреговата ивица е 26км.

Риби
Във водите на язовира се срещат почти всички видове сладководни риби като шаран /Cyprinus carpio/, костур /Perca fluviatilis/ , бяла риба /Stizostedion lucioperca/ , платика /abramis brama/, червеноперка /Scardinius erythrophthalmus/, каракуда /Carassius/ и др.

 

Конен спорт

 

В селото има расови коне които могат да се наемат за езда или уроци по езда. Района е участник в републикански надбягвания. Ето и една статия за последните събития през 2012г: Състезание за чистокръвни коне ще се проведе през май, в село Горни Дъбник, Плевенско. Стартът ще бъде даден от 10 ч. на затворената писта в селото.
Повече от 30 коне ще участват в заключителния етап на националното сътезание по конен спорт, организирано от Клуб по конен спорт "Лавров".
Състезателите ще минат през различни изпитания като майсторско яздене на коне в три гари от по 1200 м, от по 1600 м и от 2000 м. Най-добрите от участниците ще спечeлят награден фонд.Над 30 чистокръвни коня ще мерят сили в заключителния пролетен етап на националното състезание по конен спорт, което ще се проведе на пистата в плевенското село Горни Дъбник. Организатори на проявата са клуб по конен спорт „Лавров”, село Горни Дъбник. Състезанието е за чистокръвни коне, като то ще се проведе на 20 май, а стартът ще е от 10 ч на затворената писта. Участниците ще мерят сили и майсторско яздене на коне в три гари от по 1200 м, от по 1600 м и от 2000 м. За победителите е осигурен и награден фонд, информираха организаторите. Те поясниха, че затворената писта в Горни Дъбник е една от най-добрите в страната, а състоянието й е отлично.

 

Земеделие

 

Землището на с.ГорниДъбник се състои от 26 000дка обработвами площи, които се стопанисват от 130 земеделски производители.
Ресторанта на комплекса целогодишно работи с местни екологични плодове и зеленчуци.

 

Винарска изба Телиш

 

Телиш е село в Северна България. Разположено е между Плевен (на 35 километра) и на 5 километра от комплекса
Изключително интересен празник за всички е 26 октомври –Димитровден. Ден, на който се събират телишките родове. На площада винаги се играят хора, от млади и от стари. Традициите се спазват, защото те са тези, които ще ни съхранят и с които можем истински да се гордеем.
В селото се намира първата и по-стара винарска изба, от двете съществуващи, на фирма "Телиш" АД. Фирмата е специализирана в производството на висококачествени червени вина от класическите френски сортове Мерло и Каберне совиньон.

 

Еко пътека при скални образования „Чернелка”

 

 30 километра от комплекса

За начало на своята разходка, всеки може сам да избере едно от двете села. Подстъпите към екопътеката са както откъм село Горталово, така и откъм село Къртожабене. Ако тръгнете от Горталово, още в началото на маршрута, ще се натъкнете на скален феномен, който неминуемо предизвиква голямо любопитство.“Разсеченият” или както още го наричат – цепен камък. По-нататък, пешеходният маршрут старателно следва красивите извивки на реката, която в горещите летни дни е неизчерпаем източник на бълбукаща ледено-прохладна свежест. Над реката са изградени 18 дървени мостчета който следват през цялата еко пътека.
Биоразнообразието в района на р.Чернелка щедро ще обогати и повиши собствената ви екологична култура и поведение. Тук се срещат представители на над 200 вида птици, 5 вида земноводни, дребни влечуги. А освен с богатството от растителни видове и безброй представители на орнитофауната, екопътеката удивлява и с няколко природни феномена – карстовите извори Баба Радица, Бъбля и Капчука, пещерите Царева дупка, Момината дупка и Ивановата дупка, както и свързаният с предполагаемо древно човешко присъствие тук – Провъртеник – скално образувание с формата на пръстен,

От 1969 година, природна забележителност “Чернелка” - със своите 300 ха площ, е включена от Министерството на околната среда и водите в списъка на защитените територии у нас.

 

Античен град „Улпия Ескус”

 

30 километра от комплекса

Величествените развалини на римския и византийски град УЛПИЯ ЕСКУС се намират в северозападната част на с. Гиген, Плевенски окръг, на 5 км южно от вливането на р. Искър /в античността р. Ескус -тракийско име/ в Дунав. Той възникнал като индивидуално селище покрай лагера на IV Скитски и V Македонски легион още в началото на I в. /управлението на Август/, в съседство с тракийско селище от къснобронзовата и ранната желязна епоха, което трябва да се локализира северно от римския град. Географът Клавдий Птоломей /II в./ нарича града „Ескус на трибалите".Ескус бележи икономически и културен разцвет през ІІ и началото на III в. При Антонините и Северите, прекъснат от многобройните нашествия на племена от север през Дунав, между коитo готите. Нов подем градът бележи по Времето на Константин Велики, когато бил построен каменен мост на р. Дунав между Ескус и Сукидава /дн. с. Челей до гр. Коравия в Румъния/. Ескус станал жертва на хунските нашествия през първата половина и особено около средата на V в. При император Юстиниан Велики /527-565/ били възстановени крепостните му стени. След това не се споменава в писмените извори. Градът бил разрушен от аварите през последната четвърт на VI в. /585 г./, когато пострадали множество градове, военни лагери и селища в дн. Северна България. След едно прекъсване от няколко века върху развалините на Ескус през Х век било построено селище, което просъществувало чак до XIV в. За първи път развалините при с. Гиген били свързани с античния град Ескус едва в края на XVII в. от италианския Военен инженер граф Луиджи Марсили въз основа на името на града и на сведенията на римските историци.

 

Художествена галерия град Плевен

20 километра от комплекса

Основана през 1958 г. по инициатива на работещите в града художници като филиал на Исторически музей - Плевен, художествена галерия „Илия Бешков”, се помещава в специално построена за нея сграда през 1978 г. на бул. „Скобелев” 1.

Постоянната експозиция на ХГ „Илия Бешков” дава представа за основните етапи и тенденции в развитието на българското изобразително изкуство от края на 19 в. до 70-те г. на 20 в. Започваща непосредствено от следосвобожденския период, с имената на пионерите Николай Павлович, Антон Митов и Иван Мърквичка, и преминава през едни от най-известните майстори на четката като Стефан Иванов, Сирак Скитник, Владимир Димитров – Майстора, Дечко Узунов, Васил Бараков, Бенчо Обрешков, Илия Петров, Ненко Балкански, Стоян Венев, Кирил Цонев, Борис Иванов, Златю Бояджиев, Кирил Петров, Руска Маринова, Вера Недкова, Славка Денева, Иван Ненов, Найден Петков и стига до открояващи се имена в съвременната българска живопис, чието изброяване би отнело твърде много място.